назад

А Ф О Р И З М И

Интересът, Придобиването, Притежанието,
Богатството, Собствеността, Парите,
Справедливостта, Несправедливостта.

ЧАСТНАТА собственост е свещена, за който я има,
и н е п р и к о с н о в е н а - за к о й т о я н я м а.

ПАЗАРНИТЕ с и л и са ч а с т от природните,
ала в ъ т р е в човека.

ИНТЕРЕСЪТ е като въздуха. Само че запълва
с а м о м е ж д у ч о в е ш к о т о пространство.

ЧУВСТВОТО ни за собственост е илюзията,
че продължаваме с е б е си ч р е з вещите,
които имаме и които о с т а в а т след нас.

ДОРИ когато е невъзможно равенството,
т о в а не е оправдание за неравенството.

НЕРАВЕНСТВОТО НИ ВЪЗМУЩАВА,
докато получаваме по-малко от другите,
а п о л у ч и м ли п о в е ч е от тях,
започва да ни д р а з н и равенството.

ВЛАСТТА на справедливостта е слаба.
Справедливостта на властта - рядка.

МАТЕРИАЛНИТЕ излишества започват
с м о р а л н а т а недостатъчност.

МНОГО от богатствата са натрупани
само от икономия на истината за тях.

АКО богатите имат милост, бедните
няма да имат нужда от милостиня.

ЕДНО е чувството ни за справедливост, по което даваме.
И съвсем д р у г о - с което м е р и м п о л у ч е н о т о.

СПРАВЕДЛИВОСТ може да има само между имащите.
За нямащите о с т а в а ц я л а т а несправедливост.

НЕ Е БЕДА, че за пари всеки е готов на престъпление,
а в т о в а, че като ги добие, д о б и в а възможност
да п о р ъ ч а и з п ъ л н е н и е т о му на други.

ЗАКОННАТА печалба е к а т о законната жена.
Винаги с а м о нея декларират, но много рядко
се з а д о в о л я в а т само с нея.

ОТ ПАРИТЕ ЧОВЕК ВИНАГИ СТРАДА.
Когато са малко - от глад и недояждане.
Когато са много - от страх и недоспиване.

ПАРИТЕ СА КАТО ЖЕНИТЕ.
Намразваш ги, не можеш ли да ги имаш.

ЛЪЖАТА никога не е самоцел.
Тя винаги е с а м о средство.
Най-често ръцете на интереса.

КОЙТО МОЖЕ ДА ПРАВИ ПАРИ,
МОЖЕ ДА НЕ ПРАВИ НИЩО.

КОЛКОТО по-малко са ти парите,
толкова повече зависиш от тях

УМЕЕЩИЯТ да прави само пари,
нищо не с т р у в а без тях.

СТАНАТ ЛИ ПАРИТЕ ЦЕЛ,
те превръщат човека в средство.

КОЙТО ПРАВИ ПАРИ,
НЯМА ВРЕМЕ ЗА ДРУГО.
ЕДНО е да о т р и ч а ш богатството, когато го нямаш,
а съвсем друго е да се откажеш от него, когато го имаш.

БОГАТИТЕ много държат на морала на бедните,
за да ги държат д а л е ч от собствения си морал.

ПРИЕЛИТЕ неравенството като справедливост
по-рядко и м а т усложнения със съвестта си.

ОБЩЕСТВОТО става все по-консуматорско.
Все повече с т а в а т гладуващите.

ЩОМ не притежаваш, ще принадлежиш!
Средно п о л о ж е н и е няма.

ВЪВ ВЕРОУЧЕНИЕТО на Неокапитализма
"Първоначалното натрупване"
заема мястото на "Непорочното зачатие".

МНОГО по-добре пазят откраднатото,
отколкото о с т а н а л о т о за крадене.

ВИНАГИ СИТИТЕ СА ОПРЕДЕЛЯЛИ,
кое е м о р а л н о за гладните.

СИТИЯТ з в я р е по-малко опасен.
Ояден, с а м о човекът е по-страшен.

ВСЕКИ който има повече счита,
че всички и м а т достатъчно.

ОХРАНЯВАТ ОХРАНЕНИТЕ.
От гладните се пазят.

БЕДНОСТТА НЕ Е ПОРОК.
Богатството не е добродетел.

СВЕТЪТ БОГАТЕЕ.
Бедните се множат.

Стоян Стоянов

назад